Безпътицата обхванала майка България е страшна. Днешната политическа криза, е само проекция на сериите от разтърсващи разкъсвания на връзките крепящи обществото в едно единно цяло. Всеки българин може да изреди куп икономически, социални, психологически, демографски и какви ли не още проблеми. Но колцина са тези, които могат да дадат някакво адекватно решение и което е най-трудно, да убедят народа, че това е правилното решение и то трябва да се случи с усилията на всички.

Днес всички спорят по въпроса кой е виновен за това положение. Всъщност, даже не спорят, защото отговори от рода на: политиците, комунистите, олигарсите, мутрите, ченгетата са верни и в същото време неверни, защото са непълни. Ние българите отново като в отговора на въпроса: след като сме толкова велики, защо са ни връхлетели толкова национални катастрофи, показваме завидни познания по история, география и какво ли не, но не показваме доблест да си признаем, че и тогава и сега като общество сме разединени, не знаем и не можем да се обединим около онова важното за всеки един от нас. Доброволно и съзнателно да си кажем па-макар и само в главите си „аз бих се отказал от  това, аз бих дал онова, аз не бих направил еди кое си“. Накратко, ако не знаем какво искаме, няма как да го постигнем. И за това сме виновни ние, като общество. А това означава, аз, ти съседа, приятелите и т.н. ние им позволихме на онези, лошите, да правят каквото си знаят. Затова не съм горд, а гневен. Подобно на много около мен мога да продължа да живея, както до сега. Но не искам. Срам ме е...

Затова, хора, идва момент, в който е по-добре да изключим автопилота и да преминем на ръчно управление. Впрочем...има ли пилот в самолета?