Общество (2)

Във връзка с обявената от младежката организация на АБВ - Перник дискусия по повод Националния празник 3-ти март, считам, че посочената основна тема е интересна.

Проблемът за справедливостта е бил между главните мотивиращи за борба срещу чуждото владичество фактори. Проблемът за справедливостта, обаче и сега е основен, и то не само за българското общество. Той е световен проблем. Бързото развитие на технологиите води до концентрация на високотехнологичните производства в ограничен кръг държави в Европа, САЩ и някои страни в Азия. Създадения технологичен монопол нанася сериозни поражения и диспропорции в глобализирания пазар. От една страна има дискриминираща размяна, а от друга – дискриминиращо разделение на труда. Високотехнологичните държави, подкрепени от банките, влизат на световните пазари като монополни регулатори на търсенето и предлагането и превръщат редица държави в донори на суровини или в производители на ишлеме. От друга страна други държави с ниско технологичен реален сектор на икономиката се изтласкват в сферата на услугите. Глобалното усещане за икономическа несправедливост често се съпътства с чувство за безизходица било в национален, било в личен план.

Всички знаят, че има такова устройство в самолетите. Задаваш му параметри на полета и може да се занимаваш с нещо по-друго.

Имам чувството, че за нас, българите автопилота е нещо като заместник на липсващото електронно правителство. Преди 10 ноември, 45 години летяхме на автопилот и след като ни приземиха принудително се установи, че сме 45 години назад и още толкова встрани. Разбира се, обвинихме съветския модел автопилот. От 24 години пак летим, параметрите са ясни: валутен борд, НАТО, Европейски съюз. Проверена работа, няма грешка. И какво?...Никакъв лъч надежда. Никакъв лъч светлина. Периодичните приземявания показват, че пак не сме там където искаме да стигнем. Добре, че поне поколенията се сменят иначе впечатлението, че самолета май си стои на пистата и даже малко встрани от нея, щеше да е пълно.

За контакти: