Кравефермата – енергийната обвързаност на ефективността

Петък, 05 Юни 2015 00:00
Published in Бизнес
Rate this item
(0 votes)

Разговор с г-н Иван Владимиров

Уважаеми г-н Владимиров, как виждате мястото на енергийната ефективност в съвременните кравеферми?
Въпросите, отнасящи се до начина на отглеждане на кравите и съобразената с това пригодност на кравефермата, са едно сериозно предизвикателство. В България решението им се сблъсква с няколко основни проблема. Това са съществуващите традиции и стереотипи, наличната база и обслужване – ветеринарно, медицинско и други, адекватна на съвременните условия професионална подготовка, конкурентната среда в ЕС и възможностите в рамките на допустим за приспособяване период от време отрасълът да влезе в режим на конкурентно производство.
От тази гледна точка интересен въпрос е по какъв начин енергийната ефективност може да повлияе на вече избраният начин за отглеждане на животните. Има няколко области, в които тя може да повлияе положително. Това са осигуряването на оптимална въздушна среда и топлинен комфорт на животните, като същевременно с това се оптимизират разходите за енергия за производство на електричество и топла вода. За постигането на тези резултати, разбира се трябва да се разчита на използването на енергийно ефективна техника и оборудване.


В продължение на това, какви подходи трябва да следват фермерите?
Съвременните подходи за осигуряване на оптимална въздушна среда на кравите в много от случаите ни връщат към познатите тристранно затворени покрити сгради, съобразени с изискванията за хигиена и свобода на животните и с добавени към тях напълно затворени помещения за доене, за раждане, евентуално за хранене, за новородени, за болни животни, за персонал, фуражи и други. При подобна ситуация, търсенето на енергийна ефективност може да се фокусира основно върху запазването на топлината на затворените помещения чрез топлоизолация, монтирането на слънчеви панели за топла вода и използване на покривите на кравефермата за изграждане на свързана със мрежата фотоволтаична система до 30kW. При достатъчно вятър в района, пресметнат на годишна база, фотоволтаичната централа може да бъде допълнена с малък ветрогенератор – обикновено до 3kW. 
Идеята е само някои от помещенията да се отопляват или охлаждат с електроуреди, като изразходваната за това енергия се прихваща от подадената към мрежата и се заплаща само разликата от страната, която е потребила повече, било то електроразпределителното дружество или фермера. При изцяло затворени помещения може да се отиде на рекуперация, като се използва енергията, отделена от животните, около 1000-1500kW за денонощие и едновременно с това се регулира качеството на въздуха, в т.ч. по отношение на неговата влажност и температура.

На какво според Вас трябва да обърнат внимание фермерите при инвестиране в енергийно ефективни решения?
Проектите за енергийна ефективност се съфинансират по програмите на ЕС. Счита се, че обикновено те се възстановяват за 3-4 години. Проблемът е да се намери най-доброто решение за всеки отделен случай. Досегашния ми опит, широките контакти със специалисти и производители от целия свят, дават основанието да смятам, че българските производители на мляко могат да постигнат добри пазарни резултати само и единствено, ако не подценяват нито една възможност за оптимизиране на производството в това число и чрез ефективно използване на енергията. За целта, обаче, трябва да се потърсят и намерят подготвени за това фирми и консултанти. Обстоятелството, че всички дейности, свързани с енергийната ефективност, са залегнали в повечето от програмите за периода 2014–2020, от друга страна, показва, че за Европейския съюз това си остава водещ приоритет и при професионален подход от страна на производителите - отлична възможност за адекватна инвестиционна и пазарна практика.

Read 17 times Last modified on Понеделник, 13 Юли 2015 13:31

Leave a comment