„Аз обичам да си плащам данъците. С това си купувам цивилизация.“

Д-р Оливер Холмс

Споровете относно ратифицираната от Народното събрание дългова рамка от 8 милиарда евро, затихват. Бавно, но сигурно. Почти както всичко в България, което в началото е изглеждало като свършекът на света, а след това се оказало нещо нормално за нашата политическа действителност. Както всяко нещо, което е говорено заради самото говорене и е затлачено с думи без практически смисъл.

Дългът на една държава сам по себе си не е проблем. САЩ са затънали в дългове, но икономиката расте, доларът – също. Великобритания се измъкна от финансовата криза чрез монетарна експанзия, сваляйки лихвените проценти фактически до отрицателни нива / 0% лихва означава отрицателна лихва при първия полъх на инфлацията/. Затова е правилно да кажем, че дългът на една държава е проблем единствено когато и доколкото този дълг дава сигнали за безизходица.